Над 9 часа сън в денонощието - ранен признак на деменция
Учените от университета в Маями са открили, че хората, които спят по 9 и повече часа в денонощието, имат проблеми с паметта и с речевите си качества – два ранни признака за деменция, съобщи „ Дейли Мейл “.
Според тяхното изследване на сходен риск са изложени и хората, които отделят по-малко от 6 часа за сън, като откривателите установяват, че е най-добре е човек да спи сред 7 и 8 часа.
Проучването на университета е траяло 7 години, като в него са взели участие 5 247 души на възраст сред 45 и 75 години. В началото и края на проучването участниците са били подложени на проби, благодарение на които са били оценени техните речеви умения, централизация, памет и време на реакция. Доброволците също по този начин трябвало да попълнят седмични въпросници, в които описвали навиците си на спане през последните седем дни – по кое време нормално си лягат, по кое време стават от леглото и дали/по кое време си подремват денем. 15% от участниците в опита са отделяли повече от 9 часа дневно за спане. На теста в края на 7-годишното проучване тази група от хора е демонстрирала 22-процентов спад при речевите способности и 13-процентово утежняване на паметта.
„ Безсънието и прекомерно продължителното спане наподобява са свързани с утежняване на неврокогнитивните функционалности, което предшества заболяването на Алцхаймер и други деменции “, разяснява Д-р Рамос, невролог и специалист по съня от университета в Маями.
Експертите не могат да кажат сигурно каква е връзката сред по-дългото спане и деменцията, само че те установяват, че хората, които са изложени на по-голям риск от това заболяване, постоянно страдат от мозъчни нарушавания, водещи до по-дълъг сън.
Според учените прекомерно продължителният сън е свързван с циреи в мозъка, известни под наименованието хиперинтензитет на бялото мозъчно вещество. Тези циреи се демонстрират под формата на бели петна на фотоси от ядрено-магнитният резонанс и са свързвани с увреждане на когнитивните функционалности на мозъка, деменция и инсулт. Смята се, че тяхната поява се дължи на понижен приток на кръв към мозъка.
„ Това проучване може да ни помогне да идентифицираме рискови пациенти, чието положение може да бъде усъвършенствано при навременна интервенция и вероятно да се предотврати или най-малко понижи заплахата от насърчаване на деменция “, прибавя Д-р Рамос.
Според тяхното изследване на сходен риск са изложени и хората, които отделят по-малко от 6 часа за сън, като откривателите установяват, че е най-добре е човек да спи сред 7 и 8 часа.
Проучването на университета е траяло 7 години, като в него са взели участие 5 247 души на възраст сред 45 и 75 години. В началото и края на проучването участниците са били подложени на проби, благодарение на които са били оценени техните речеви умения, централизация, памет и време на реакция. Доброволците също по този начин трябвало да попълнят седмични въпросници, в които описвали навиците си на спане през последните седем дни – по кое време нормално си лягат, по кое време стават от леглото и дали/по кое време си подремват денем. 15% от участниците в опита са отделяли повече от 9 часа дневно за спане. На теста в края на 7-годишното проучване тази група от хора е демонстрирала 22-процентов спад при речевите способности и 13-процентово утежняване на паметта.
„ Безсънието и прекомерно продължителното спане наподобява са свързани с утежняване на неврокогнитивните функционалности, което предшества заболяването на Алцхаймер и други деменции “, разяснява Д-р Рамос, невролог и специалист по съня от университета в Маями.
Експертите не могат да кажат сигурно каква е връзката сред по-дългото спане и деменцията, само че те установяват, че хората, които са изложени на по-голям риск от това заболяване, постоянно страдат от мозъчни нарушавания, водещи до по-дълъг сън.
Според учените прекомерно продължителният сън е свързван с циреи в мозъка, известни под наименованието хиперинтензитет на бялото мозъчно вещество. Тези циреи се демонстрират под формата на бели петна на фотоси от ядрено-магнитният резонанс и са свързвани с увреждане на когнитивните функционалности на мозъка, деменция и инсулт. Смята се, че тяхната поява се дължи на понижен приток на кръв към мозъка.
„ Това проучване може да ни помогне да идентифицираме рискови пациенти, чието положение може да бъде усъвършенствано при навременна интервенция и вероятно да се предотврати или най-малко понижи заплахата от насърчаване на деменция “, прибавя Д-р Рамос.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ